Храненето поради стрес (емоционалното хранене) обикновено не премахва стреса, а ако се прави и често, добавя и килограми. 6 съвета за справяне с този проблем.
Хранене поради емоции: случва се
Емоционалното хранене (под въздействието на бушуващи емоции) се случва на всички ни от време на време. Може би сте се възнаграждавали с купичка сладолед или шоколад след изключително тежък ден или сте отмъкнали няколко пържени картофчета от чинията на добър приятел, докато сте обсъждали ужасно протекла среща с гадже… Когато обаче „емоционалното“ ядене излезе извън контрол, когато храненето стане първата и най-честа реакция при негативни мисли и чувства, тогава е време да си направите равносметка.
Гладът емоционален ли е или физически?
Съществуват няколко издайнически белега, които да помогнат да разпознаете емоционалния глад и храненето поради стрес от истинския физически глад.
- Емоционалното хранене поради стрес обикновено идва изведнъж. Започвате да усещате стрес или напрежение – и бам! Хапва Ви се нещо любимо, но вредно. От друга страна физическия глад идва постепенно. Започвате да усещате глад, но може да изчакате и да хапнете по-късно, което Ви дава време да изберете мъдро – да се заситите с нещо, което да бъде полезно за организма.
- Яденето поради стрес обикновено поражда силно желание към висококалорична храна, която съдържа захар и/или мазнини. Често е много специфична: не просто „нещо с шоколад“, а дебело (с най-малко 3 блата!) парче шоколадова торта.
- Когато заситите физическия глад и стомахът Ви усеща, че е пълен, това е сигнал, че сте си хапнали достатъчно и спирате да се храните. Когато обаче емоциите Ви водят, е лесно да пренебрегнете това, което стомахът Ви подсказва.
- Храненето поради стрес може за момента да подобри настроението Ви, но след това – също толкова бързо – се наместват срамът и вината. От друга страна, когато приключите с храна, която е заситила физическия Ви глад, обикновено след това нямате вина за това, което сте изяли.
Съвети как да се справите с поведение на хранене поради стрес
- Водете си дневник на приеманата храна – Дневникът на храненето действително може да Ви помогне да видите какво предизвиква у Вас яденето поради стрес. Всеки път, когато усетите потребност да хапнете, отбележете колко гладен се чувствате – по скалата от 1 до 10 (1 = ще припадна от глад; 10 = така преядох, че трябва да си разкопчая колана).
- Признайте си чувствата – Вие знаете, че емоциите са двигателната сила да ядете, когато сте под стрес, затова защо не си го признаете? Няма проблем, че понягога сте ядосан, самотен или отегчен. Чувствата може да не са приятни, но не са опасни.
- Поработете върху уменията си да се справяте – Когато стресът почука на вратата Ви, задайте си въпроса: „Кое е най-лошото нещо, което ще се случи ако не ям?“ Да, нивата Ви на стрес може малко да се увеличат, но чувството ще премине. Упражнявайте се в това да търпите емоциите си.
- Намерете алтернатива на храненето – Отделете минута-две да помислите върху чувствата си и измислете начин/-и как да решите проблема си. Направете списък с неща, които може да направите вместо да ядете, например: разходка, слушане на музика, медитация…
- Отучете се от лошите си навици – Тези, които се хранят поради емоции, продължават да прокарват идеята, че най-добрия начин „да се лекуват“ негативни емоции е с храна. Както е и при другите вредни навици, хапването при стрес се случва още преди да сте имали възможност да го обмислите. Затова трябва да се отучите от лошите си навици и да се упражнявате да правите нещо, различно от храненето, когато се случи да имате „лош ден“.
- Изчакайте да премине – Хората, които ядат поради стрес, често се боят, че ако не удовлетворат импулса си да ядат, ненаситността ще стане още по-зле. Помага и ако си кажете, че ще изчакате 10 минути – докато този подтик отмине – да видите дали все още ще усещате нуждата да си угодите. Много често ще започнете да вършите нещо и напълно ще забравите какво Ви се е искало да си хапнете.
Източник: Списание „Today“
